Египетски лешояд

Египетски лешояд
Staffan Widstrand / Rewilding Europe

В миналото египетският лешояд е бил повсеместно разпространен на територията на България и Гърция с многобройна численост. На територията  на страната е установен дори по тепетата в Пловдив. Днес Балканския полуостров приютява по-малко от 90 двойки, като една от най-сигурните крепости на вида са Източните Родопи. Видът е включен в Червената книга на България и е под опеката на Закона за биологичното разнообразие. Египетският лешояд е световно застрашен вид включен в Червения списък на IUCN в категория „Застрашен“.

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е най-дребният от четирите вида лешояди, срещащи се в Европа. С размах на крилете до 180 см и дължина на тялото 60–70 см той е известен още под името малък лешояд. Оперението на възрастните птици е бяло с черни махови пера и голо жълто-оранжево лице. Стърчащите заострени пера по главата придават характерен облик на тази необикновена птица. Опашката също е бяла и има клиновидна форма. Младите са тъмнокафяви със светли петна по върховете на перата. С напредване на възрастта тъмното младежко оперение постепенно се заменя с белите багри на възрастния лешояд. Възрастното оперение се достига на 5-тата 6-тата година. В полет може да се сбърка с белия щъркел, от който се отличава по клиновидната опашка и късите крака и шия.

Египетският лешояд обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди основно на скали и скални стени, нерядко и в близост до населени места. Гнездата си разполага в скални ниши, площадки, цепнатини. Едно гнездо обикновено се използва в продължение на няколко години. Моногамен вид, който в Древен Египет се е смятал за символ на родителските грижи.

Египетският лешояд е типичен далечен мигрант. През септември младите и възрастните птици напускат гнездовите територии и поемат по дългия път към зимните си квартири в Африка. Мигрират на малки групи основно над сушата, избягвайки големите открити морски пространства. Прелитат над Турция и източното крайбрежие на Средиземно море, откъдето навлизат в Африка.

Там птиците прекарват неблагоприятните у нас зимни месеци и събират сили да поемат по обратния път рано на пролет. Местата на тези струпвания са известни като „зимни квартири“ и една от най-популярните се намира в зона южно от пустинята Сахара, наречена Сахел. Тук египетския лешояд демонстрира удивителна доверчивост към хората и често се храни насред селата и градовете. Нощува на групи по скали и електрически стълбове. Често формира струпвания на места с изобилие на храна като сметища и кланици.

Предполагаме, че птиците от Балканския полуостров зимуват в Чад. Иначе, струпвания на вида могат да бъдат видени още в  Етиопия и Судан. През първата си календарна година младите лешояди остават в Африка близо до богати на храна територии. Завръщат се по родните места едва на 2–3 годишна възраст. По тази причина и поради дългите миграционни пътища египетския лешояд прекарва половината от живота си извън местата за размножаване. На Черния континент египетските лешояди са изправени пред многобройни заплахи, сред които отрови, опасна електропреносна мрежа, преследване от човека и др. Това несъмнено оказва неблягоприятен ефект върху тяхната оцеляемост.

През пролетта египетските лешояди изминават над 4000км по обратния път към дома. Миграцията продължава 30–40 дни. Това е критичен период особено за младите птици, поради тяхната неопитност и многобройните опасности, с които е осеян пътят им.