Зубър

Европейският бизон
Staffan Widstrand / Rewilding Europe

Европейският бизон, както е известен още зубърът, прилича на северноамериканския си братовчед. Това е и най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми.

Зубърът се е превърнал в един от символите на природозащитата в Европа. Неговата история е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен.

В древността Европейският бизон, наричан също зубър, е бил широко разпространен в Европа и на Балканите. С развитието на цивилизацията, изсичането на горите, разораването на откритите площи и прякото унищожаване на вида, броят на зубрите в Европа постепенно намалява,а в началото на ХХ век изчезват и последните диви представители на вида. В България той е изчезнал през Средновековието.

В средата на ХХ век започват усилията за възстановяването на вида в природата от малкото запазени зоопаркови животни. След мащабна селекция и програма за реинтродукция на отделни екземпляри, отглеждани в затворени пространства, диви популации на зубъра са били възстановени в районите на Централна и Източна Европа, основно в Полша и Беларус. През шейсетте години на миналия век малко стадо зубри е било реинтродуцирано в ловно стопанство в Северна България. Постепенно Европейският бизон се завръща в дивата природа на Европа, но видът все още е включен в Червения списък на световно застрашените видове.

Европейският бизон или зубърът (Bison bonasus ) е най-едрият тревопасен бозайник в Европа. Мъжките зубри достигнат височина между 160–200 см и тегло между 530–1000 кг. Женските са по-дребни с тегло между 320–540 кг и височина 134–167 см.

Зубрите се хранят с трева, клони, кора и листа от храсти и дървета и са ключов вид за отворените горски екосистеми. Живеят на стада, доминирани от най-възрастната и опитна женска. Oбикновено зубрите започват да се размножават след 3 годишна възраст. Бременността трае 9 месеца. Раждат по едно малко и се грижат за него до две години.

През октомври 2013 г. зубри бяха докарани от Германия в дивечовъдния участък “Студен кладенец”. Въпреки първоначалните трудности животните успешно се адаптираха и през 2015 г. за първи път от столетия в Родопите се роди първото зубърче. Това бе първата стъпка за реинтродукцията им в Родопите и един от акцентите на проект „Дивият свят на Източните Родопи”. Проектът е инициатива на фондация „По-диви Родопи” в партньорството на холандската организация АРК и Съюза на ловците и риболовците в България и се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Завръщането на зубрите допринася за опазването на изключителната дива природа в Източните Родопи, един от най-богатите на биоразнообразие райони в Европа и подпомага развитието и популяризирането на района на Дивечовъден участък Студен кладенец като атрактивна дестинация за екологичен туризъм. В дивечовъден участък Студен кладенец зубрите съжителстват с елени лопатари, благородни елени, вълци, лешояди и още много редки и застрашени видове животни и птици.