Вълк

Вълк
Staffan Widstrand / Rewilding Europe

В Източните Родопи се намира една от най-стабилните популации на вълка  на Балканите. Това се дължи отчасти на все още практикуващото се в района екстензивно животновъдство. Десетилетия наред вълкът е ожесточено преследван и унищожаван с всякакви средства (отстрелване, отравяне, улавяне с капани и т.н.). Постепенно числеността му намалява и в края на 60-те и началото на 70-те години на 20-и век достига критичния си минимум в нашата страна: остават едва около 100 екземпляра. Към началото на 80-те години броят на вълците в страната ни е около 200 индивида, поради което видът бива включен в Червената книга на България (1985) като застрашен от изчезване. След 1980 г. числеността му започва да се увеличава, което се дължи вероятно на увеличаването на дивеча и обезлюдяването на планинските райони в страната.

Установено е, че в екосистеми, които съдържат повече от един вид от потенциалните жертви на вълците, те ловуват по-лесно достъпните, като повалят индивидите, отслабнали поради напреднала възраст и болести, както и неукрепналите малки. По този начин в естествените екосистеми вълкът влияе положително върху здравето на популациите на видовете, с които се храни, и допринася за стабилността на цялата екосистема.

Вълкът заема екологичната ниша на хищник, ловуващ едри животни. В менюто му влизат основно копитни и в по-малка степен дребни бозайници. Естествената храна за вида у нас са дивите копитни – основно сърна, дива свиня и благороден елен и доста по-рядко дива коза и интродуцирания елен лопатар поради ограничените им разпространение и численост в страната.

Достигането на полова зрялост при вълците зависи от храната, климата, плътността на популацията и нейната социална структура. Обикновено половата зрялост настъпва на възраст 21–22 месеца. В ненарушени популации обаче мъжките рядко успяват да намерят партньорка и свободна територия преди 3-тата или 4-тата си година, и дори по-късно. Размножават се само доминиращите двойки. Малките, средно 4–6, се раждат през април.

Вълчиците рядко запазват размножителна способност след 7–8-годишна възраст. Вълкът е моногамен и двойката се запазва до смъртта на един от партньорите.