Източни Родопи

Районът на По-диви Родопи обхваща източната част на планината Родопи в България, обширни диви местности по южните склонове на гръцките Родопи и планината Орвилос. На запад Родопите достигат до Северна Рила и Пирин, които са известни с красивите си национални паркове. Целият рaйон е част от Рило-Родопския планински масив – най-големият и старонагънат масив на Балканите, който се простира на повече от 40,000 km2 (или 4 милиона хектара).

Надморската височина на проектния район варира между нула метра надморска височина в близост до Порто Лагос по крайбрежието на Егейско море в Гърция и достига  2 212 м. при най-високия връх на планината Славянка. Районът се разполага върху най-старата земна маса на Балканския полуостров – Западните Родопи. Само най-високите родопски върхове са били покрити с лед през последния ледников период. Изключителното разнообразие на физическата география на Родопите предопределя богатото и уникално биоразнообразие в района. Друга причина за това е местоположението на Родопите – точно на кръстопътя между два континента – Азия и Европа. Районът е пресечната точка на два климатични пояса:средиземноморски и континентален. Голямо е и растителното разнообразие. В Източните Родопи има местни ендемични видове, срещащи се само тук. В района се срещат и над 50% от българските растителни видове. Областта е изключително богата и по отношение на видовете птици. Това е едно от местата в Европа с най-голямо разнообразие на грабливи птици. Заради богатата флора и фауна Рило-родопският масив има статут на биологично важно място за Източна Европа.

За първата фаза на По-диви Родопи решихме да съсредоточим работата си върху източните части на планината, на площ от около 100 000 хектара, с четири приоритетни области:

Маджарово

Маджарово е част от тясната и дълбока долина на река Арда. Малкият град е заобиколен от скалисти склонове, достигащи 150 м височина. Районът е богат на редки и застрашени растения, насекоми и видове птици, особено грабливи. Срещат се видове като царски орел, малък орел, орел змияр, черен, египетски и белоглав лешояд. Районът се посещава от любители на птиците от цяла Европа не само заради голямото разнообразие на птици, но и за по-специфичните за Югоизточна Европа видове като белочела сврачка, източно орфеево коприварче, голям маслинов присмехулник, късопръст ястреб.

Скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи доминират зоните по протежение на реката, частично покрита с мозайка от гори, храсти и тревни площи. По-ниските области са покрити със смесени широколистни гори, основно от дъб. Речното корито на река Арда е песъчливо-каменисто, а брегът е покрит с върби и храсти. В горната част на долината има и земеделски земи. В района има и няколко укрития за наблюдение на лешояди.

Бяла река

Този приоритетен район обхваща водосбора на Бяла река в югоизточната част на Източните Родопи до границата с Гърция. На запад приоритетната област включва долината на Бяла река и околните планински хълмове от село Черничево, а на изток границата се простира до мястото, където реката пресича държавната граница. Растителността тук е много разнообразна и силно повлияна от по-средиземноморския характер на климата. Няколко са предпоставките, които помагат района да се съхрани толкова див и досега: комбинацията от слабата му населеност и строгия в миналото граничен режим. За Бяла река са характерни старите смесени гори от различни видове дъб, а водите на реката са съхранени все още бистри и незамърсени. Обработваемата земя е малко, най-вече около малките населени места.

Студен кладенец

Студен кладенец е изключително интересна област –  ловен резерват в продължение на много десетилетия. Районът се намира на южния бряг на язовир Студен кладенец. Тази приоритетна област може да се похвали с една от най-плътните популации на диви тревопасни животни на Балканите, основно елен лопатар. Тези тревопасни видове са местни и помагат да поддържането на отворените пространства. В този ключов проектен район се възстановява популацията на благороден елен и се правят опити за възстановяване (реинтродукция) на редица видове, обитавали района в миналото, например зубрите. С помощта на едрите тревопасни и естествената паша се поддържат открити тревните площи, като по този начин тези ценни местообитания се запазват. Около 2/3 от планинските склонове тук са покрити със смесени широколистни гори и храсти, а останалата част са пасища. Някои частни открити площи все още се използват за земеделски цели, други са изоставени пасищни ливади. Има и няколко скални комплекса, стръмни скали и каменисти сипеи. В района има увеличаваща се колония на белоглавия лешояд. В близост, на отсрещните склонове, са изградени площадки за наблюдение на лешояди. Вълкът и чакалът са често срещани видове.

Черноочене

Черноочене се намира на северозапад от Кърджали. Хилядите години екстензивна паша оформят облика на този приоритетен район. В миналото тук са пашували предимно овце, като oткритите пасища, използвани или не, все още определят изгледа на местността. Изоставянето на земята през последните няколко десетилетия постепенно води до подмяна на тревната растителност с храсти и дървета. В последните петдесет години горските стопанства залесяват с чужди видове, например бор. Част от тях сега се заменят с по-естествени за района широколистни видове. Планинските склонове все още са покрити главно с дъб и други широколистни дървета. Има и скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи, някои от които отскоро привличат и диви кози, които идват от близките Западните Родопи. Малки площи все още се използват за земеделие.

SWD-2013-05-25-175127_01_1B