България е на път да приеме една от най-важните национални стратегии за опазване на биоразнообразието и изчезващите видове – тази за борба с незаконното използване на отрови и отровни примамки в природата.
В края на ноември в София се проведе работна среща между отговорните институции и неправителствени природозащитни организации за разработването на тази стратегия, чиято основна цел е да се намерят най-добрите варианти за борба с една от най-големите заплахи за дивия свят, която крие огромен риск и за хората.
Срещата бе открита от заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков, който изрази разпознаването на нуждата и подкрепата от страна на МОСВ за тази инициатива. Първа стъпка от разработването на националната стратегия бе анализ на наличната информация за използването на отрови и отровни примамки, както и последствията от тези практики върху биоразнообразието в страната. Резултатите от дискусията послужиха за идентифициране на основните проблеми, а именно: нелегален внос на препарати за растителна защита (ПРЗ); неправилно ползване на опасни ПРЗ в интензивното земеделие; нерегламентирано съхранение на опасни ПРЗ (стари запаси и складове); нелегалното използване на легални ПРЗ за отровни примамки, основно във връзка с конфликта човек-хищник; слаба детекция и трудна доказуемост на извършителя при тровене; и риск от оловно отравяне. Корените на голяма част от тези проблеми са свързани с неразпознаването на проблема с отровите като значим, както от страна на отговорните институции, така и от обществото.
Други идентифицирани съществени преки или косвени причини за проблема с отровите са липсата на добра координация и ясни отговорности при 
действие, достатъчно ангажираност, капацитет, финансов и човешки ресурс от страна на институциите; липса на добър контрол върху достъпа за закупуване и ползването на опасни ПРЗ; неприлагане на ефективни превантивни мерки за смекчаване на щетите от хищници (вкл. скитащи кучета); пропуски в националното законодателство. Въз основа на набелязаните проблеми и причините за тях, са оформени адекватни дейности, които да залегнат в стратегията.
Както изтъкна г-н Йован Андевски, представител на Международната фондация за опазването на лешоядите VCF (автор на Балканския план за действие за опазване на лешоядите и международния план за действие на Конвенцията за мигриращите видове за опазване на лешоядите в Евразия и Африка Vulture MsAP): „България е сред добрите примери за ефективна природозащита на Балканско ниво и водеща страна в региона относно работата с едни от най-застрашените животни на планетата – лешоядите. Истински щастлив съм да видя и директно да участвам в съвместен процес между институции и неправителствения сектор за изграждане на национална стратегия за борба с отровите – важен липсващ елемент за ефективното опазване на биоразнообразието в страната.“
Незаконното използване на отрови и поставяне на отровни примамки срещу наземни хищници нанася непоправими щети особено върху популациите на хищните птици, сред които световно застрашени видове като египетския лешояд и царския орел. Най-скорошният регистриран случай на отравяне на защитени видове бе през септември, когато в района на Своге са отровени осем белоглави лешояда и един скален орел, а през март 2017 г. в Кресненското дефиле са отровени над 30 белоглави лешояда, с което почти изцяло е унищожена наскоро обособилата се в района, в резултат на програма за реинтродукция, колония на вида. През 2016 край с. Стражец, общ. Крумовград са регистрирани серия от инциденти на тровене, при които загиват над 20 диви и домашни животни. При тези случаи се забелязва, че липсва добър синхрон между различните отговорни институции, който да гарантира правилното събиране на проби на терен, обезопасяване на районите около отровните примамки, събиране на труповете на отровените животни с цел предотвратяване на вторични отравяния, анализиране на събраните проби за установяване на отровното вещество и установяване на извършителите.
Организатор на срещата е Българското дружество за защита на птиците в рамките на LIFE проектите „Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите“ и „Нова надежда за египетския лешояд“. Сред основните участници са представители от МОСВ, МВР, ИАОС, БАБХ, НДНИВМИ – БАБХ, НЛРС – СЛРБ, ИБЕИ – БАН, ДЗХП, Зелени Балкани, ФДФФ, VCF, AПБ, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Фондация По-диви Родопи, Четири лапи, Тракийският и Аграрният университети.