Обхват
на проекта

Дейностите по проекта обхващат трансграничния район на Родопите, разположен от двете страни на границата на България и Гърция. Черните лешояди, които се размножават в Гърция, търсят храна в България, а белоглавите лешояди, които се размножават в България, търсят  храна в Гърция. Целият район се използва  активно от млади лешояди, включително белоглави лешояди от Хърватия и Сърбия. Проектът включва седем специални защитени зони от европейската екомрежа Натура 2000 в България и пет в Гърция.

Проектни райони в България

Студен кладенец


Местоположение

Защитена зона (ЗЗ) „Студен кладенец“ се намира в Южна България (Източните Родопи) и включва  част от едноименния язовир, създаден в скално дефиле с отвесни скали и стръмни брегове на река Арда.

Ландшафт и биоразнообразие

Склонове около язовира са покрити с широколистни смесени гори от дъб и габър,   храсталаци драка, смин , червена хвойна  и различни тревни формации.  Немалка част от територията на мястото е заета от скални комплекси. Тук се срещат змиегущер, смок мишкар, шипобедрена и шипоопашата костенурки, испанско каменарче, малко черноглаво коприварче, черен щъркел,  вълк, белка, дива свиня, елен лопатар и др. На територията на Студен кладенец са установени 219 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България, а  103 са от европейско природозащитно значение.

Значимост

Студен кладенец е от световно значение като представителен район за средиземноморския биом и е една от най-важните зони за опазването на черния, белоглавия и египетски лешояди, совоок дъждосвирец и бухал.

Поминък

Основния поминък на хората е традиционното (екстензивно) животновъдство  и земеделие, горско стопански дейности.

Заплахи

Както повечето южни и по-сухи зони заплаха представляват горските пожари. Обезлюдяването намаля броя на отглежданите животни и позволява обрасване на пасищата.  Незаконните сечи, бракониерството, използването на отрови, необезопасените електропроводи, безпокойството от екстремни спортове и инвестиционни предложения застрашават биоразнообразието на района.

Природозащитен статус

До сега 14% от територията на Студен Кладенец е поставена под законова защита като резерват и три защитени местности. Резерват “Вълчи Дол” е обявен за опазване на колонията белоглави лешояди, както и на други редки и застрашени видове птици, характерни за Източните Родопи. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Мост Арда


Местоположение

Защитена зона „Мост Арда” се намира в Източните Родопи, част от долината на река Арда между язовирите „Студен кладенец” и „Ивайловград”. Поречието между село Рабово и град Маджарово, заедно с гористите планински склонове и скални масиви на Иранов рид, оформят границите на зоната.

Ландшафт и биоразнообразие

Най-голяма площ тук заемат широколистните сухолюбиви гори, земеделските земи, тревни и храстови съобщества примесени със средиземноморски растения като червена хвойна, глог и жасмин. От по-интересните видове животни могат да се наблюдават южен гребенест тритон, горска дългокрака жаба, ивичест и македонски гущер, голям стрелец, шипобедрена и шипоопашата костенурка, сърна, белка, горски сънливец, дива котка, лисица, прилепи и др.
От 142 вида птици 31 са включени в Червената книга на България, а 65 са от европейско природозащитно значение. “Мост Арда” е място важно за опазването на южни и топлолюбиви видове като испанското каменарче, големият маслинов присмехулник, белочелата сврачка и др.

Значимост

Тази защитена зона е от голямо значение за опазването на лешоядните птици.  Тя е едно от малкото места в България, които са от световно значение за опазването на черния и египетския лешояд.

Поминък

Земеделие, горско-стопански дейности.

Заплахи

Защитена зона „Мост Арда” е район, който е силно зависим от човешките дейности. Намаляването на традиционното животновъдство, както и на едрите диви животни ограничава възможностите на лешоядите да намират естествена храна.  Бракониерството, пожарите, използването на отрови, опасните електроразпределителни мрежи и незаконната сеч допълват картината със заплахите за дивата природа. Сериозни проблеми от последните години са разораването на пасищата и инвестиционни проекти, свързани с добив на злато и ветроенергийни паркове.

Природозащитен статус

Понастоящем 11 % от територията са поставени под законова защита съгласно Закона за защитените територии. В границите на мястото се включват три защитени местности  и две природни забележителности, обявени с цел опазване на скални образувания и характерен ландшафт.  През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Язовир Ивайловград


Ландшафт и биоразнообразие

Язовир Ивайловград е разположен в тясната долина на река Арда. По-голямата част от територията е покрита от широколистни гори, храсти и тревни съобщества като на места има отделни скални формации. Обработваемите земи са разположени около язовира. Тук се срещат голям стрелец, кримски гущер, авлига, голям маслинов присмехулник, дива свиня, дива котка, белка и др. В района на язовир Ивайловград са установени 163 вида птици, от които 42 са включени в Червената книга на България, а 73 са от европейско природозащитно значение.

Значимост

Зоната е важна поради европейското си значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни като египетски лешояд, морски и малък орел, черен щъркел, малък нирец и др.

Поминък

Земеделие и животновъдство.

Заплахи

Заплаха представляват горските пожари, незаконните сечи, бракониерството, използването на отрови, необезопасените електропроводи, безпокойството от екстремни спортове и инвестиционни предложения застрашават биоразнообразието на района. Обезлюдяването е причина за намаляване броя на отглежданите животни и позволява обрастване на пасищата.

Природозащитен статус

Мястото включва две природни забележителности, обявени за опазване на редки растителни видове, които обхващат само 0.05% от територията му. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Добростан


Местоположение

Защитена зона (ЗЗ) „Добростан“ се намира в Западни Родопи, Южна България. Носи името на едноименния планински рид и обхваща съседни такива – Белочерковски, Черни, Чуката и Кръстова гора.

Ландшафт и биоразнообразие

Добростан е средно и високопланинска територия със сложен релеф, прорязан от речни долини. Най-голяма площ от територията заемат горските местообитания предимно от широколистни, иглолистни, смесени гори следвани от храстовите съобщества, пасища и ливади. Тук се срещат жълтокоремна бумка, степен гущер, слепок, черен кълвач, благороден елен, мечка, вълк и др. В Добростан са установени 149 вида птици, от които 28 са включени в Червената книга на България, а 60 са от европейско природозащитно значение.

Значимост

Зоната е ценна поради европейското си значение за опазването на редки и застрашени
местообитания, растения и животни като  египетския лешояд, скалния орел,  лещарката, глухаря, белогърбия кълвач и др.

Поминък

Горско стопанство, животновъдство, туризъм.

Заплахи

В района се извършват горско-стопански и земеделски дейности, туризъм и др. Интензивните сечи в старите гори, разораването на пасища и ливади, умишлените палежи, залесяването с нетипични за района видове, почвената ерозия, използването на отдалечените пасища непълноценно, изграждането на малки ВЕЦ,  движението с моторни превозни средства извън пътищата (включително и офроуд) са само част от реално съществуващите проблеми.

Природозащитен статус

В границите на Добростан са включени 14 защитени територии. Те обхващат само 4.3% от зоната и са обявени с цел опазване на ландшафти, иглолистни гори, скални образувания или местообитания на редки растителни и животински видове. Резерватът “Червената стена е обявен през 1962 г., през 1977 г. е обявен от UNESCO (по програмата “Човек и биосфера”) за биосферен резерват. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Бяла река


Местоположение

Защитена зона (ЗЗ) „Бяла река“ се намира в Южна България в непосредствена близост до границата с Република Гърция. Тя обхваща водосбора на едноименната река в най-югоизточната част на Източните Родопи, заедно със заобикалящите я планински хълмове.

Ландшафт и биоразнообразие

На отделни места в района се срещат единични и невисоки скали.  Около населените места има малки селскостопански земи. Растителността в района е много разнообразна и подложена на силно средиземноморско влияние. Широко разпространение имат смесените дъбови гори и храстови растения. Поради слабата населеност и граничния режим тук са се запазили гори от мизийски бук и горун. Фауната е представена от над 100 вида пеперуди, родопски щипок, змиеок гущер, сухоземни и водни костенурки, голям маслинов присмехулник,  червеногушо коприварче,  козодой, белочела сврачка,  късопръст ястреб, вълк, заек, сърна, прилепи и др.   В района на Бяла река са установени 167 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България, а 67 са от европейско природозащитно значение.

Значимост

Бяла река е място от световно значение, като представителен район за
Средиземноморския биом. Тя е важна зона за храна и почивка на световно застрашените  черен и египетски лешояд.

Поминък

Основният поминък на хората е традиционното (екстензивно) животновъдство, земеделие, горско стопанство.

Заплахи

Като повечето обезлюдяващи се територии у нас, в зоната се наблюдава намаляване броя на домашните животни, което ограничава естествената храна на лешоядите. Други заплахи са бракониерството, пожарите, необезопасени електрически стълбове, инвестиционни намерения (вятърни генератори, соларни паркове, малки водни електроцентрали) унищожаващи биоразнообразието.

Природозащитен статус

Около 4% от територията на ЗЗ „Бяла река“ е под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Защитена местност “Мендрите на Бяла река” е обявена за опазване на застрашени видове птици, включително египетски лешояд и скален орел, както и за опазване на крайречни местообитания. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Маджарово


Местоположение

Защитена зона (ЗЗ) „Маджарово“ обхваща част от дълбока, тясна долина на река Арда, заобиколена от планински склонове и скални масиви. Мястото е разположено в Източните Родопи между село Бориславци и град Маджарово.

Ландшафт и биоразнообразие

Разнообразният релеф от скални комплекси, каменисти сипеи и почвена покривка обуславят развитието на мозайка от дървесна, храстова и тревиста растителност. Селскостопанските земи са разположени главно по високите части на долината. Тук се срещат кафява крастава жаба, змия червейница, турска боа, шипобедрена и шипоопашата костенурки, пъстър скален дрозд, скална зидарка, сокол скитник, дива котка, заек, вълк, дива свиня и др. На територията Маджарово са установени 174 вида птици, от които 40 са включени в Червената книга на България, а 78 са от европейско природозащитно значение.

Значимост

Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се намира една от двете колонии на белоглавия лешояд в България. Маджарово е едно от най-важните места в страната за опазването на грабливите птици и специално за световно застрашения египетски лешояд.

Поминък

До началото на 90-те години на миналия век района на град Маджарово се е характеризирал с развита минна промишленост. Сега хората разчитат на животновъдство и слабо застъпено земеделие. Голям потенциал дава туризмът, свързан с наблюдение на дивата природа.

Заплахи

Поради обезлюдяването в района намалява броя на екстензивно отглежданите домашни животни. Вследствие от това има намален хранителен ресурс за лешоядните птици, обрасване на пасища и загуба на биоразнообраие. Други проблеми са бракониерството, възможното безпокойството на птици през размножителния сезон, пожари, инвестиционни намерения за малки водноелектрически централи и вятърни генератори.

Природозащитен статус

Около 7% от територията на Маджарово е поставена под законова защита съгласно националното законодателство. Защитената местност “Патронка” е обявена за опазване на колонията белоглави лешояди. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Крумовица


Местоположение

Защитена зона (ЗЗ) „Крумовица“ се намира в Южна България и обхваща долини в средното течение на река Крумовица, заедно с река Дюшун дере и прилежащите към тях възвишения и склонове на Източните Родопи. Мястото обхваща землищата на селата Горна Кула и Чал.

Ландшафт и биоразнообразие

Речните брегове са с  крайбрежна дървесна растителност от тополи, върби, черна елша и изобилна храстова растителност (къпина и шипка). На отделни места има стари дъбови гори и обработваеми площи. Тук се срещат тънък стрелец, змия червейница, шипобедрена и шипоопашата костенурки, скална зидарка, испанско каменарче, черния щъркел, малък орел, вълк, дива свиня, сърна и др. В района на Крумовица са установени 136 вида птици, от които 26 са включени в Червената книга на България, а 64 са от европейско природозащитно значение.

Значимост

Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом и е  една от най-важните зони за опазването на световно застрашените  черен и египетски лешояд.

Поминък

Земеделие, горско стопански дейности и (екстензивно) животновъдство.

Заплахи

Намаляването на отглежданите домашни животни вследствие обезлюдяването на района, както и на намаляването на умрелите в природата животни ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Пожари, бракониерство, отровни примамки, електроразпределителни мрежи и нещадящи природата инвестиционни проекти застрашават биоразнообразието на района.

Природозащитен статус

На територията на ЗЗ „Крумовица“ и има две малки природнизабележителности, обявени за опазване на ландшафти. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Проектни райони в Гърция

Гората Дадя-Суфли


Местоположение

Националния парк Дадя-Лефкими-Суфли се намира в центъра на областта Еврос и периферията на Родопите. Състои се от ниски гористи хълмове с изобилие от малки долини и няколко земеделски земи. Той принадлежи към община Суфли.

Ландшафт и биоразнообразие

Гората  Дадя се намира в зона с ниска надморска височина (от 10 до 640 м н.в.) и доминиращата топографска особеност на парка е мрежата от ниски хълмове и вериги от хълмове, с преобладаване на умерено стръмни склонове, които са разделени от долини,  пресичани от  временни потоци.

В националният парк преобладават горските масиви. Над 70% от площта е покрита от дъбови и борови гори, смесени или самостоятелни. Останалата част от района е земеделска земя (15%), поляни (9%) и села / пътища (3%).

Мозайката от местообитания и слабата експлоатация на природните ресурси са допринесли за голямото  биоразнообразие на района, където се наблюдават уникални и редки видове флора фауна. През последните 20 години е регистриран и изследван  значителен брой  видове флора и фауна, който се състои от: около 360-400 вида растения, включително 25 орхидеи и 104 вида пеперуди. Тази статистика го нарежда сред 10-те основни райони за пеперуди в Гърция; 12 – 13 вида земноводни и 29 вида влечуги, т.е това е един от районите с най-многобройна популация на  влечуги в Европа. В областта са открити също така 60 до 65 вида бозайници, 24 от които са прилепи, като  повечето от тях са застрашени видове. Освен това са регистрирани поне 17 вида риби и най-малко 371 безгръбначни видове. Регистрирани са общо 203 вида птици (размножаващи се: 132), сред тях 36 дневни и 7 нощни хищни вида.

Значимост

Грабливите птици са от особен интерес, не само заради големия брой на видовете, открити  в Националния парк и особено в рамките на зоната на проекта, но и заради големите популации на някои от тях.  В сравнение с други части на Гърция, се срещат  по-големи популации от малък креслив орел и орел змият, докато популацията на черния лешояд представлява последната колония в Гърция и на Балканския полуостров през последните 2 десетилетия. В района се среща също така голяма популация от Черен щъркел.  Неотдавна националният парк Дадя стана убежище за популацията от Египетски лешояд  в Тракия, както и в цяла Гърция, въпреки че през последното десетилетие популацията е намаляла от 8-10 двойки до 4-5 двойки.

Поминък

Основните местни дейности са земеделие, характеризиращо се с малки по площ ниви, отглеждане на животни на свободна паша, горско стопанство със селективнa сеч, екотуризъм и опазване на природата. Тези дейности влияят положително на състоянието на местообитанията и ландшафта. Обширните гори от стари дървета благоприятстват за гнезденето на грабливите птици, а  земеделските земи и пасищата – за изхранването им. И все пак  малкият брой на животновъди и земеделски производители не може да запази мозаичността на местообитанията на цялата площ на националния парк, с изключение на областите около няколкото села. Горските хищни видове преоблавават пред едрите грабливи птици, предпочитащи редките гори и пасища.

Заплахи

Гъстите гори основно с борови дървета, са уязвими по отношение на горските пожари, които могат да бъдат много разрушителни, заради високите температури и сушата,  която преобладава през лятото. Въпреки че през последните 30 години броят на животновъдите се стабилизира, наскоро е регистрирано изоставяне на животновъдството, което се счита за една от най-големите заплахи в бъдеще. Някои от причините за изоставянето са застаряването на земеделските стопани, обезценяването на професията сред младите хора поради  трудностите и социалния стандарт на живот, както и ниските доходи на земеделските производители в миналото. Незаконната употреба на отровни примамки за контрол на лисици или за борба с на конкуренцията сред собствениците на ловни  и  овчарски кучета е заплаха, която периодично се появява от и засяга популациите на лешоядите и на едрите грабливи птици. Тази дейност е по-контролирана в границата на Националния парк, за разлика от в прилежащите региони.

Природозащитен статус

Гората е обявена за защитена местност през 1980 г. с две основни зони и буферна зона. През 2006 г. приридозащитния статус бе подобрен и гора Дадя  е обявена за Национален парк, като се запазва същата площ на  защитената местнос от 42,800 ха, в които 7,800 ха. са включени в строго защитена зона.

Орейнос- Еврос –Килада- Дерейу


Местоположение

Този област се намира в североизточната част на Гърция, в близост до българската граница. Принадлежи към община Суфли и по-голямата част от селата са традиционни помашки села. Областта обхваща водосбора на река Диаволорема, която формира дълбоки и стръмни склонове.

Ландшафт и биоразнообразие

Областта е гъсто залесена и по-малко засегната от пашата. Ниските хълмове са покрити от дъбови и букови гори, като на места се наблюдава вторично залесяване с бор. В по-голямата част от областта преобладават слабо залесени райони, на места със стари дъбови дървета, използвани за традиционното екстензивно животновъдство. Реката Диаволорема пресича района, създавайки области с крайречна растителност и малки скални разкрития. В много ограждения около полетата, са останали овощни дървета, чиито плодове служат за храна на бозайниците.

Значимост

Това е важна област главно за размножаващите се грабливи птици, за горските видове, за видовете свързани със земеделските земи и  храстовите формации, както и за мигриращите грабливи птици. Областта се намира в непосредствена близост до Национален парк Дадя и е често използвана от лешоядите като територия за набавяне на храна. В тези долини рядко се наблюдава кафявата мечка, за разлика от вълкът, който поддържа постоянна малка популация. Старите дъбове и скалните разкрития са подходящи за гнезда на грабливите птици. Значими видове са: скалният орел, черният лешояд, малкият креслив орел, орел змияр, малък орел и черният щъркел. В района се наблюдава една територия с египетски лешояд, но двойката не е активна.

Поминък

Основните занимания на жителите са горското стопанство и животновъдството. Дъбовата гора се използва за дърва за огрев, докато буковата и боровата гора – за индустриална дървесина. Употребата на горите е по-интензивно в дъбовите гори, тъй като търсенето на дърва за огрев е високо. В помашките села животновъдството е все още активен отрасъл, но тази дейност постепенно се изоставя.

Заплахи

Намаляването на добитъка застрашава  възможността за набавяне на храна за лешоядите, което е заплаха също и за поддържането на откритите горски пространства. Друга  заплаха е и незаконната употреба на отровни примамки за лисици и вълци, а също и поставянето на отрови за кучета в резултат на неформално решаване на съперничествоτο между овчари и ловци заради загубата на кучетата им. Интензивната употреба на горите и премахването на старите дървета заплашва местата за размножаване на грабливите птици и на други видове птици като кълвачите. В района има няколко ветрогенератора, но броят на планираните вятърни централи е многo голям и това е потенциално висок риск за грабливите птици и лешоядите.

Природозащитен статус

Този район е част от зоните под специална защита, обекти с обществена значимост и  орнитологично важните места в страната.

Долина Филиури


Местоположение

Районът на долина Филиури се намира в североизточната част на Гърция, близо до границата с България. Помашките села, разпределени в района принадлежат към община Ариана. Той  обхваща водосбора на река Филиури с дълбоки и стръмни долини.

Ландшафт и биоразнообразие

Основната растителност се състои от маквиси средки масиви от дъбови гори, използвани за паша. Близо до границата с България се срещат букови гори с много стари дървета. Изобилието на скални разкрития сред  дълбоките долини представляват подходящи места за гнездене на грабливи птици като скален орел, сокол скитник и египетски лешояд. Освен по-големите села като Кексрос, Хлои, Рагадаи т.н., много малки селца, заобиколени от житни полета, прекъсват обширната гора, създавайки малки “оазиси”, допринасящи за значимото биоразнообразие на района.

Значимост

Това е важeн район за размножаващи се и за прелетни грабливи птици, за горските видове и  за тези, свързани с храстовите съобщества. Във видовете, които са от значение се включват скалният орел, белоглавияt лешояд, царският орел, соколът скитник и черният лешояд. Цялата област е включена в територията за набавяне на храна на черните лешояди, които пътуват от Национален парк Дадя, за да ловуват в пасищата на района. Потвърдено е, че скалните разкрития на река Фиури се изполват от черния лещояд за нощуване. Също така в района се наблюдава една активна двойка Египетски лешояд.

Поминък

Животновъдството е основната дейност на местните общности, които живеят в традиционните помашки села. Въпреки интензивната експлоатация на горите за производство на промишлена дървесина и дърва за огрев, все още има групи от стари дъбови и букови дървета, особено в пасищата по билата на хълмовете или по недостъпните склонове и потоци.

Заплахи

Незаконната употреба на отровни примамки за контрол на лисици и вълци нанася сериозни щети върху популациите от лешояди и местните двойки на големите орли.  На места прекомерната употреба на земята за паша е довело до унищожаване на горите и до ерозия на почвата. По-голямата част от ветрогенераторите, изградени в Тракия през последното десетилетие, се намират в този район. Отрицателното въздействие на тези вятърни паркове върху лешоядите, грабливите птици и прилепите, вече е доказано въз основа на наблюдаваната смъртност.  Ако планираното изграждане на по-голям брой  ветрогенератори се осъществи, се очаква по-голям риск за оцеляването на тези видове, особено на черния лешояд и белоглавия лешояд.

Природозащитен статус

Долина Филиури е включена в  групата на “Области под специална защита”,  “Oбектите с обществена значимост” и  “Области значими за птиците”.

Долината Компсатос


Местоположение

Специалната защитена зона на долината Компсатос се намира в североизточната част на Гърция, в близост до границата с България. Тя е причислена към община Иазмос и е разположена до най-близкото голямо село. Останки от стари малки селца са открити в по-високите части на региона. Реката Кобсатос пресича долината, създавайки дълбоки и стръмни склонове.

Ландшафт и биоразнообразие

Тази дълбока долина е заобиколена от хълмове, покрити с широколистни гори (предимно стари дъбови гори), храсталаци и пасища. В някои райони на реката се наблюдават местообитания като лонгозни гори от върби и тополи или пясъчни плитчини в близост до ливади и малки полета. Много от скалните откоси са разпръснати по стръмните планински склонове, като най-впечатляващият от тях е Тракийският Метеора. Тези скални образувания са важни гнездови местообитания за грабливите птици и лешоядите, както и за черният щъркел. Стотици диви коне намират убежище в тази долина и заедно с хилядите селскостопански животни поддържат пасищата и откритите гори. В района присъства и вълкът, който от време на време нанася щети на селскостопанските животни.

Значимост

Регистрирани са двадесет и осем вида от активните през деня грабливи птици, като в тази бройка се включват видове с особено значение като белоопашатият мишелов, белоглавия лешояд, скалният и царският орел, както и черният лешояд. Техните популации са малки, въпреки че има изобилие от естествени източници на храна. Все още се наблюдават две двойки египетски лешояди, но всяка година и двете не създават поколение.

Поминък

Основната човешка дейност е животновъдството. През пролетта и лятото, много овчари се съсредоточават в по-високите части на долината и склоновете са пълни с добитък. В тези пасища, дъбовете са стари и ниски дървета с характерна форма, в следствие от дългогодишното подкастряне на короните.
Интензивната упротреба на горите е другата основна дейност и на някои места дъбовата гора е заменена с иглолистни насаждения. Развиващи се дейности на еко туризма са планинското катерене и туризмът, като интересните пътеки са маркирани.

Заплахи

Незаконната употреба на отровни примамки, както от животновъдите така и от ловците, има пряко въздействие върху лешоядите, което може да доведе дори до изчезването им от района. Интензивната употреба на горите с премахването на старите и мъртвите дървета в горите, както и замяната на старите дъбови гори с иглолистни насаждения, води до унищожаване на ландшафта и на местообитанията на  хищните птици и горските видове. Прекомерната паша също допринася за унищожаването на горите и ерозирането на почвата. Потенциална заплаха са плановете за изграждане на язовир с голяма площ на река Компсатос, както и инсталирането на ветрогенератори.

Природозащитен статус

Долината Компсатос е включена в  групата на “Зони със специална защита”, в “Oбектите с обществена значимост” и в “Зони значими за птиците”.

SPA Natio Dasiko Symplegema Evrou