LIFE Vultures

LIFE-Vultures

Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите

Акроним:
LIFE RE-Vultures

Код на проекта:
LIFE14 NAT/NL/000901

Продължителност:
5 години.
Начална дата 01.01.2016
Крайна дата 30.06.2021

Бюджет:
2,198,572 евро

Финансиране от ЕС:
1,648,015 евро

 
 

Проектът “Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите” цели да възстанови популациите на черния и на белоглавия лешояди и да помогне за по-нататъшното им увеличаване на територията на Родопите в Гърция и България. Очаква се дейностите по проекта да допринесат за поддържането на стабилни или увеличаващи се популации на не по-малко от 35 двойки черни лешояди и 80 двойки белоглави лешояди.

На Балкански полуостров е останала само една размножаваща се колония на черния лешояд-  Националния парк Дадя в Северна Гърция. Освен за черния лешояд, проектът цели да помогне за опазването на единствената естествена популация на белоглавия лешояд в България и малкото останали размножаващи се двойки в Североизточна Гърция. Също като черните, и белоглавите лешояди обикалят цялата област в търсене на храна.

 

Цели

 

Цели на проекта:

  • Повишаване на познанията за заплахите и факторите, влияещи върху смъртността
  • Ограничаване на безпокойството, отравянето (включително с олово) и прякото преследване на черния и белоглавия лешояди
  • Увеличаване на хранителната база на лешоядите
  • Намаляване на риска от смъртност от електропреносната мрежа при черния и белоглавия лешояди
  • Увеличаване на подкрепата за опазването на видовете от местните общности
  • Насърчаване на местни бизнеси, свързани с лешояди и диви животни
  • Повишаване на осведомеността и обществената подкрепа за опазването на лешоядите
  • Сътрудничество и работа в мрежа с други природозащитни организации
Как ще постигнем това:

  • Проучване на гнездовите територии на черния и белоглавия лешояд в Родопите и търсене на размножаващи се двойки извън известните колонии
  • Проучване на предвижванията, скитането местата за временно пребиваване, миграционните пътища и местата за зимуване
  • Проучване на здравния статус на едрите видове лешояди
  • Идентифициране и планиране на възможности за развиване на бизнес, свързан с лешоядите
  • Обучаване на екип с кучета за борба с отровите и откриване на загинали лешояди
  • Подкрепа на местни бизнеси, свързани с наблюдение на лешоядите (включително изграждане на професионални укрития)
  • Ограничаване на смъртността от токови удари
  • Насърчаване на използването на безоловни куршуми сред ловците
  • Разработване на детска образователна програма за повишаване на осведомеността на младите хора за целевите видове

Ключови видове

Черните и белоглавите лешояди са видове, ключови за екосистемите, в която присъстват. Терминът „umbrella species“ (англ.) обозначава видове, чието опазване значително ще спомогне за опазването и на други видове, които се срещат в същите местообитания или имат подобен начин на живот. В нашия случай това са грабливи птици, които също се хранят основно с мърша, обитават сходни местообитания и са изправени през заплахи, подобни на тези за лешоядите (основно отравяне). Опазвайки лешоядите ще работим и за опазването и възстановяването на елените с чиито останки те се хранят. Такива видове често са индикатор за запазени естествени местообитания.

Черен лешояд

Черен лешояд

Единствената колония на черния лешояд на Балканите се намира в Националния парк Дадя в гръцката част на Родопите, на около 25 км от границата с България. В края на 60-те години броят на лешоядите в НП Дадя не надвишава 26 птици с 4 – 5 размножаващи се двойки. През периода 1987 – 1993 години популацията се увеличава от 6 до 20 размножаващи се двойки само в НП Дадя. В периода 1994 – 2005 популацията остава стабилна с 19 двойки (± 2), а през 2006 г. се увеличава до приблизително 28 двойки.

В България черният лешояд е бил широко разпространен в миналото, но днес се смята за непостоянен вид. Последните потвърдени данни за размножаването на вида са от 1993 г. Смята се, че тогава на територията на Студен кладенец в Източните Родопи е регистрирана последната известна двойка от вида в страната. Към настоящия момент българската част на Източните Родопи е важна част от ареала на колонията на черния лешояд в Дадя, като освен това предлага и подходящи условия за заселването на млади птици.

Прочетете още

Белоглав лешояд

Белоглав лешояд

В началото на 20-и век белоглавият лешояд е бил многоброен и широко разпространен в България. Въпреки това в рамките на съвсем кратък период от едва няколко десетилетия до средата на века видът постепенно намалява и почти изчезва от страната. Това се дължи предимно на тровенето и умишленото преследване. Между 1960 г. и 1970 г. изчезват последните известни гнездови колонии на белоглавия лешояд, а с тях – и видът, според някои автори.

В Гърция белоглавият лешояд бил сред най-често срещаните видове лешояди в миналото. През
80-те години популацията се оценява на 400-450 гнездящи двойки, 200 от които обитавали о-в Крит. Докато на Крит популацията на вида е стабилна или се увеличава, в континентална Гърция популацията му се срива. След 1990 г. изчезват 13 – 15 колонии. Регистрирано е и намаляване на някогашния ареал на разпространение с най-малко 60% – най-вече заради практиката на тровене. В днешно време са оцелели само около 20 – 30 двойки в пет малки колонии в западна и североизточна континентална Гърция, като популацията на вида продължава да намалява. Територията, която обхваща проектът в Гърция (Родопите и предпланинските райони в провинция Еврос), включва най-важните находища за белоглавия лешояд в континентална Гърция, където са съсредоточени 10 – 15 двойки.

Прочетете още

Природозащитен статус

Основни целеви видове на този проект са черният и белоглавият лешояди . И двата са включени в Приложение I на Директивата за птиците на ЕС, Приложение II на Конвенцията за мигриращите видове (CMS), приложение II на Конвенцията за опазване на дивата европейска фауна и природните местообитания (Бернска конвенция), и в допълнение II на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Черният лешояд е класифициран като потенциално застрашен (NT) в Червения списък на IUCN.