Още едно зубърче се роди в Източни Родопи

Стадото зубри в Източни Родопи се увеличи с още един член. Малкото зубърче е мъжко и е родено на Деня на детето – 1 юни. Това е второто животно, което се ражда на свобода на юг от Дунав от векове насам, след като през 2019 г. зубрите бяха освободени в дивата природа на Родопите.

Новороденото зубърче. Снимка: Десислава Костадинова/По-диви Родопи

„Майката и бебето се чувстват добре, малкият расте бързо и уверено следва стадото. Когато се отдели от майка си, някоя от по-големите сестри поема надзора над бебето. Подобно на хората и при тревопасните животни за малките да се грижат всички членове на семейството“ споделя Христо Христов от фондация По-диви Родопи. За животните продължават да се полагат грижи и се води ежедневен мониторинг на поведението им. 

„След освобождаването им от адаптационната ограда през 2019 г. животните постепенно започнаха да заемат екологичната си ниша и да извършват сезонни миграции – есента и зимата прекарват в по- ниската част на Студен кладенец, а през пролетта постепенно се качват към по-високите и трудно достъпни части на района“, коментира още Христов. 

Първите животни бяха докарани в Дивечовъден участък Студен кладенец през октомври 2013 г. от Германия, а през 2017 г. две млади животни, дарение от зоопарка в Зул, Германия, бяха присъединени към групата. Въпреки първоначалните трудности зубрите успешно се адаптираха и през 2015 г. се роди и първото от столетия зубърче в Родопите, а в следващите години двойката възрастни се сдоби с още три малки. „Следващата стъпка е присъединяването на нови животни към стадото, започнали сме преговори с развъдни центрове в Европа за няколко млади женски от различни генетични линии, но за съжаление пандемията от коронавирус забави този процес”, допълват от фондацията.

Възстановяването на зубрите в Родопите е съвместна инициатива на Национално ловно-рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България (НЛРС-СЛРБ) и Фондация По-диви Родопи и е от част от дейностите по възстановяване на едрите диви тревопасни в Източните Родопи. Зубрите се отглеждат контролирано в Дивечовъден участък Студен кладенец към НЛРС-СЛРБ. 

Още с пристигането си зубрите в Източните Родопи  се превърнаха в атракция за местните хора и туристите, но след освобождаването им в дивата природа наблюдението им без опитен водач е много трудно. Като всички диви животни те избягват човешкото присъствие и в случай на заплаха обикновено предпочитат да избягат и да се скрият. В размножителния период, когато имат малки зубрите, както и елените са изключително чувствителни и затова е много важно да се избягва безпокойството. При случайна среща трябва да се спазва дистанция от поне 50 метра и да се избягват шума и резките движения. Добре е посещенията в района да се координират с екипа на ДУ Студен кладенец, които предлагат и наблюдение на зубри и елени с опитни водачи. 

Стадото зубри с малкото. Снимка: Десислава Костадинова/По-диви Родопи

Европейският бизон, както е известен още зубърът, е най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми. В древността е бил широко разпространен в Европа и на Балканите. Аристотел и Пазваний дават подробни описания на зубрите, обитаващи земите на траките, а находки от археологически обекти от Праисторията до Средновековието свидетелстват за разпространението им на територията на България. С развитието на цивилизацията, фрагментирането и унищожаването на местообитанията и прякото унищожаване на вида, ареалът му на обитаване силно се стеснява и в началото на ХХ век изчезват и последните диви представители на вида в света.

От средата на ХХ век започват усилията за възстановяването на зубрите в природата от малкото запазени зоопаркови животни. Постепенно Европейският бизон се завръща в дивата природа на Европа, а неговата история е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен. Въпреки че популацията на зубъра бавно и сигурно нараства усилията за опазването и връщането на вида в дивата природа продължават.

Още истории